Mastercard Inc. (позната чрез изписването MasterCard от 1979 г. до 2016 г. и чрез Mastercard след 2016 г.) е втората по големина корпорация за разплащателни технологии в света, чието седалище е в Ню Йорк, САЩ. Тя предлага набор от обработка на платежни транзакции и други свързани платежни услуги (като плащания на резервации, свързани с пътуване). По целия свят основната ѝ дейност е свързана с обработване на плащания между банките на търговците и банките, издаващи карти, или кредитните съюзи на купувачите, които използват дебитни, кредитни и предплатени карти с марка Mastercard, за да правят покупки. Mastercard се търгува публично от 2006 г.

Mastercard (първоначално Interbank, а след това Master Charge) е създадена от съюз на няколко банки и регионални асоциации на банкови карти в отговор на BankAmericard, издадена от Bank of America, която по-късно става Visa и която все още е най-големият ѝ конкурент. Преди първоначалното си публично предлагане Mastercard Worldwide е кооперация, собственост на повече от 25 хил. финансови институции, които издават нейните брандирани карти.

Мотото на една от най-популярните рекламни кампании на Mastercard е „Безценна“, a един от най-запомнящите се слогани в света гласи:

“

Има някои неща, които не могат да се купят с пари. За всичко останало има Mastercard

КАК ВЪЗНИКВАТ КРЕДИТНИТЕ КАРТИ

За да разберем по-добре историята на Mastercard, е добре първо да си изясним как се появяват кредитните карти. Всъщност кредитните карти, които използваме днес, са американско изобретение, но самите кредитни системи съществуват толкова дълго, колкото съществуват цивилизованите хора. През бронзовата епоха почти всички икономически транзакции са се извършвали по това, което сега бихме считали за кредитна линия. Тази кредитна система съществува, защото интервалът между засаждането на реколтата и прибирането на реколтата е в продължение на много месеци и според американския икономист Майкъл Хъдсън нашите предци често са трупали дългове, докато реколтата им расте, която след това са изплащали, когато дойде времето за жътва.

Първата записана транзакция, която поставя основата на нашата съвременна система за кредитни карти, се случва преди повече от 5 000 години, когато древната цивилизация на Месопотамия използва глинени плочки, за да търгува със съседната Харапска цивилизация. А ако превъртим бързо напред няколко хиляди години и се озовем в САЩ в началото на 19-и век, ще намерим още примери за системи, подобни на кредитни карти. Търговците в началния Див запад използват кредитни монети и табели, за да дават кредит на фермерите, докато реколтата им бъде прибрана за сезона.

От „метални пари“ до Charg-It

В началото на 20-и век се наблюдава напредък в концепцията за модерна система за кредитни карти, когато през 1918 г. Western Union започва да издава метални табели, наречени „Метални пари“, на избрана група от клиенти. Тези метални пластини позволяват на потребителя да отложи плащанията за направените от него покупки. Металните табели, издавани от Western Union, по концепция са като модерни кредитни карти, но са силно ограничени в сравнение със съвременните им аналози и могат да се използват само от избрана група клиенти при определени транзакции. Няколко години по-късно, през 20-те години на миналия век, петролните компании и хотелите също издават свои собствени форми на кредитни карти, които клиентите могат да използват в техни обекти.

Ако прескочим около 30 години по-късно – до 1946 г., ще видим, че тези метални пластини вече са морално остарели поради нов метод, наречен „Charg-It карта“. Създадена от Джон Бригинс, банкер от Бруклин, картата Charg-It използва банката на Бигинс като посредник за транзакции – банката плаща на търговците за артикули, закупени от потребителя, а той по-късно връща парите на банката. Charg-It картата на Бигинс е първият пример за кредитна карта със затворен цикъл.

Зората на модерните кредитни карти

 Кредитна карта Diner’s Club: Първият пример за кредитна карта, каквато я познаваме днес, често се приписва на човек на име Франк Макнамара и на неговия бизнес партньор Ралф Шнайдер, които създават Diner’s Club през 1949 г. Легендата гласи, че Франк Макнамара вечерял в ресторант Major’s Cabin Grill в Ню Йорк, но когато дошло време да плати сметката, той осъзнал, че е забравил портфейла си у дома. Въпреки че версиите на историята варират, се смята, че Макнамара се е отървал от необходимостта да мие чинии в задната част на ресторанта, като се е подписал, че ще дойде да плати сметката си на следващия ден. Именно този инцидент дава на Макнамара идеята за първата кредитна карта.

Diner’s Club започва с картонени карти, които избрани мъже могат да използват в 27 участващи ресторанта. Когато Diner’s Club е създаден, той има 200 членове, които са предимно приятели и познати на Шнайдер и Макнамара. В рамките на две години нейните 200 първоначални членове нарастват до удивителните 42 000 в САЩ, като техните карти стават първите, които могат да използват в международен план. Картата може да се използва в Обединеното кралство, Куба, Канада и Мексико.

 Първите банкови кредитни карти: Много кредитни карти днес са издавани от големи банки като Chase, Capital One и Bank of America. Малко след като картата Diner’s Club се появява на сцената, тези банки също се включват, предлагайки първите кредитни карти, които позволяват на потребителите да пренасят салдо по кредитна карта от месец на месец.

Bank of America е първата банка, която хвърля името си на ринга, изпращайки първите банкови кредитни карти на няколко от своите клиенти в Калифорния през 1958 г. През 1966 г. тя пуска известната BankAmericard и въпреки високите нива на измами и престъпления, компанията не се отказва. Накратко – Bank of America, с помощта на няколко други компании, прави BankAmericard първата кредитна карта в страната, която позволява револвиращ дълг. Десетилетие по-късно BankAmericard се отделя от Bank of America и става Visa.

През 1966 г. група банки в Калифорния се събират и създават Асоциацията на междубанковите карти. Заедно те пускат най-големия конкурент на Visa до днес: Mastercard.

ИСТОРИЯТА НА MASTERCARD

Въпреки че дебютът на BankAmericard през септември 1958 г. е същинска катастрофа, тя започва да носи печалба три години по-късно – през май 1961 г. Bank of America съзнателно запазва тази информация в тайна и позволява на широко разпространените тогава негативни впечатления да се задържат, за да предотвратят конкуренцията. Тази стратегия е успешна до 1966 г., когато рентабилността на BankAmericard става твърде голяма, за да бъде скрита. От 1960 до 1966 г. в САЩ са въведени само 10 нови кредитни карти, но от 1966 до 1968 г. приблизително 440 кредитни карти са пуснати от големи и малки банки в цялата страна. За да са конкурентноспособни, тези „новаци“ незабавно се обединяват в регионални асоциации на банкови карти.

Една от причините, поради които повечето банки избират да обединят усилията си, е, че по това време 16 щата ограничават способността на банките да работят чрез клонове, докато 15 щата напълно забраняват клоновото банкиране и изискват банкиране на единици. Тоест – единична банка може законно да работи само на едно място и поради това е принудена да остане много малка. Но като се присъедини към регионална асоциация на банкови карти, тя може бързо да добави кредитна карта към своята гама от финансови продукти и да постигне редица икономии, като например да възложи на асоциацията „досадни“ бек офис задачи като обслужване на карти. Такива асоциации също позволяват на отделните банки да обединят своите клиентски бази и търговски мрежи, за да направят кредитната карта полезна както за клиенти, така и за търговци. За информация – ранните кредитни карти се провалят, защото могат да се използват само в малък „радиус“, сформиран около съответните банки, които са ги издали.

През 1966 г. Карл Х. Хинке, изпълнителен вицепрезидент на Marine Midland Bank, моли представители на няколко други банки да се срещнат с него в Бъфало, Ню Йорк. Marine Midland тамън е пуснала своя собствена регионална банкова карта на пазара в северната част на щата Ню Йорк, след като Bank of America отхвърля искането ѝ за регионален лиценз на BankAmericard въз основа на това, че Marine Midland е твърде голяма. Резултатът от срещата в Бъфало е, че няколко банки и регионални асоциации на банкови карти се съгласяват да обединят усилията си като Interbankard Inc., която след това става Асоциация на междубанковите карти (ICA). До края на 1967 г. ICA има 150 членове и Хинке става неин председател. Bank of America в крайна сметка също се присъединява към MasterCard.

Междубанковата марка през 1966 г. първоначално се състои само от ненатрапчива малка буква i, поставена в кръг, в долния десен ъгъл на предната страна на всяка междубанкова карта. Останалата част от дизайна на картата е прерогатив на всяка банка издател. Това мъничко лого се оказва напълно незадоволително за създаване на национална информираност за марката, както и за да се конкурира с установения лидер BankAmericard. През 1969 г. Interbank разработва нова национална марка – „Master Charge: Междубанковата карта“, като комбинира двата припокриващи се жълт и оранжев кръг на Western States Bankcard Association с името Master Charge, измислено от First National Bank of Louisville, Кентъки.

През 1969 г. First National City Bank също се присъединява към Interbank и по този начин обединява собствената си Everything Card с Master Charge.

През 1968 г. ICA и Eurocard поставят началото на стратегически съюз, който на практика позволява на ICA достъп до европейския пазар, както и това Eurocard да бъде приета в мрежата на ICA. Системата за карти за достъп от Обединеното кралство се присъединява към алианса ICA/Eurocard през 1972 г.

През 1979 г. Междубанковата карта Master Charge е преименувана на MasterCard.

През 1983 г. MasterCard International Inc. става първата банка, която използва холограми като част от сигурността на своите карти. Тя придобиват мрежата от автоматични гишета Cirrus през 1985 г.

През 1997 г. Mastercard придобива Access Card, като непосредствено след това марката Access е спряна. През 2002 г. MasterCard International се слива с Europay International – друга голяма асоциация на издатели на кредитни карти, част от която става Eurocard през 1992 г.

Компанията, която е организирана като кооперация от банки, започва своето първично публично предлагане на 25 май 2006 г., като продава 95,5 млн. акции за 39 долара за един брой. Целта на това е да се поддържа стойността на марката и да се минимизират регулаторните разходи.

През август 2010 г. Mastercard Worldwide, както е ребрандирана картата, разширява предлагането си за електронна търговия с придобиването на DataCash – базиран в Обединеното кралство доставчик на услуги за обработка на плащания и управление на риска. През март 2012 г. Mastercard обявява разширяването на своята програма за мобилни безконтактни плащания – включително и на пазарите в Близкия изток.

През пролетта на 2014 г. Mastercard придобива водещата австралийска компания за финансови услуги Pinpoint, като сумата, за която е сключена сделката, така и не е оповестена. През август 2017 г. Mastercard придобива Brighterion – компания с портфолио от интелектуална собственост в областта на изкуствения интелект и машинното обучение. Brighterion притежава няколко патента.

Към 2020 г. Mastercard се класира на 191-во място в списъка Fortune 500 на най-големите американски корпорации по приходи.

През април 2021 г. Mastercard създава калкулатор, който събира информация и измерва въглеродните отпечатъци на клиентите, за да им помогне да разберат колко допринасят за въглеродните емисии и глобалното затопляне.

След началото на войната в Украйна през 2022 г. Mastercard се съобразява със санкциите на САЩ и забранява издаването или използването на карти в Русия, включително и чуждестранни карти от други държави. Mastercard спира всички бизнес операции в Русия, които представляват 4% от нейните приходи. Самите банкови карти обаче продължават да работят в Русия поради прехвърлянето на вътрешни транзакции към руската национална система за картови плащания.

УДИВИТЕЛНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ЛОГОТО НА MASTERCARD

Ще го разпознаете веднага: два кръга – един червен, един жълт – припокриващи се, за да създадат пресечна точка на оранжево. Логото на Mastercard е може би най-известния символ на финансова институция и е един от редките знаци, който е запазил голяма част от своята ДНК от ранните дни.

Историята на Mastercard и на нейното лого започва през 40-те години на миналия век – по време, когато банките предлагат карти, които са еквиваленти на „пари в брой“ и които могат да се използват при търговци на дребно. Но вместо една банка да контролира тази операция, множество заинтересовани страни управляват асоциацията, която през 1966 г. става известна като финансовата група Interbank Card Association (ICA).

Логото на ICA капсулира малка буква i в кръг, чрез която става пряк конкурент на BankAmericard (по-късно Visa), която също произхожда от Калифорния. Удебелено и в единствено число, логото i все още работи добре днес, но идентичността на компанията се е променила значително през годините.

 

 

През 1968 г. ICA се преименува на Master Charge – времето, в което компанията за първи път представя своя прочут червен и жълт припокриващ се кръгов мотив. Това ново лого запазва част от ДНК-то на марката от дните на Interbank – под безсерифното Master Charge с малки букви е удебелен надписът „междубанковата карта“, изписан в безсерифно бяло.

Това лого продължава да бъде опора, която отличава кредитната карта от нейните конкуренти – като ивиците на Visa и гладиатора (или центуриона) на American Express. През това време членството в ICA ще се разшири със заинтересовани страни в Африка и Австралия, като скоро ще се промени от ICA на Mastercard International.

С ребрандирането от Master Charge на MasterCard идва и актуализирано лого. От самото начало Master Charge напомня на злато със своя смел цветен и геометричен подход към логото. Или както Pentagram, компанията създала логото, пише: